Проф. д-р Снежана Тишева.
Член на Дружеството на кардиолозите в България, на УС на ДКБ, на Българската лига по хипертония, на УС на БЛХ, на редакционния съвет на сп. „Българска кардиология”, на Съюза на учените в България.
Член на Европейското кардиологично дружество, Работната група по ОСН към Европейското кардиологично дружество, дипломиран европейски хипертензиолог. Носител на наградата „Медик на годината” на РК на БЛС-Плевен.
Проф. Тишева, наскоро отбелязахме Световния ден за борба с мозъчния инсулт. Моля ви, разкажете накратко за връзката между сърдечно-съдовите заболявания и риска от възникване на инсулт.
Острият мозъчен инсулт е спешно състояние в медицината. Той е резултат от остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което може да доведе до смърт или до тежки и необратими морфологични и функционални увреждания на централната нервна система. Необходима е спешна хоспитализация и незабавно диференцирано лечение, целящо постигане на своевременна реканализация, адекватна физиологична стабилност, пълно възстановяване на неврологичния дефицит или неговото предотвратяване.
Основните рискови фактори за мозъчния инсулт са лошо контролираната артериална хипертония и предсърдното мъждене. От една страна мозъчните съдове се променят (ремоделират) под влияние на високото кръвно. Те влошават своята еластичност и развиват атероматозни плаки по-рано. От друга артериалната хипертония води до ранни промени в сърдечните структури, които обуславят „излизането от ритъм“ т.е. пристъпи на предсърдно мъждене. Създават се условия за тромбообразуване, формират се тромби, които при промените в сърдечния ритъм могат да се откъснат и да запушат някой от мозъчните съдове. Ето защо предсърдното мъждене е съществен фактор за мозъчните инсулти.
Научи ли се българинът, който има високо кръвно налягане, често е с гранични стойности на налягането си или с оплаквания от „прескачане“ и „претупване“ на сърцето, да се контролира – да има апарат за кръвно в къщи, да го използва редовно, да спазва диета и определен двигателен режим? Наблюдавате ли промяна през последните години?
През последното десетилетие по повод Деня за борба с хипертонията с помощта на Българската Лига по хипертония, в градовете, в които има медицински университети се провеждат акции по измерване на случайното артериално налягане сред гражданите от студенти – медици. Тази активност е съпроводена с попълване на анкетни карти. Данните показват подобряване на информираността на гражданите относно нормите за артериално налягане, необходимостта от спазване на диетичен режим и подходящ двигателен такъв, сред по – висок дял от анкетираните. Въпреки, че това не е репрезентативна извадка от населението, то показва тенденции. В същото време искам да подчертая, че у нас съществува потребност от създаване на национален регистър, които да отразява и честотата и рисковите фактори за артериална хипертония.
За онези, които не знаят, моля ви да посочите кои са нормалните стойности на артериалното налягане и кои се приемат за прехипертония ?
Хипертонията, наричана още високо кръвно налягане и артериална хипертония, е хронично заболяване, при което кръвното налягане в артериите е трайно повишено. Високото кръвно налягане принуждава сърцето да изразходва повече енергия, за да осъществява циркулацията на кръвта в кръвоносните съдове и така изтощава сърдечния мускул. Определянето на кръвното налягане включва измерването на две стойности – систолна и диастолна, – които зависят от това дали сърдечният мускул се съкращава (систола), или се отпуска между ударите (диастола). Нормалното кръвно налягане при покой е в диапазона 100 – 140 mmHg систолно (горна граница) и 60 – 90 mmHg диастолно (долна граница). Високо кръвно налягане има, когато редовното измерване стойност е 140/90 mmHg или по-висока. Според съвременните ръководства, базирани на завършилите големи проучвания нормално е АН под 140/90mm Hg. При диабетици препоръчваната стойност е под 130/80mm Hg
В САЩ, в Ръководството за превенция, оценка и лечение на хипертонията (Join National Comunitу- JNC-7) e въведена и категория прехипертония – стойности на артериалното налягане от 120-139 mm Hg систолно и/или 80-89 mm Hg диастолно. Прехипертонията не е заболяване и това понятие съществува от 2003 година. Пациентите с прехипертония имат по-висок сърдечно-съдов риск, в сравнение с останалите. В тези случаи покачването на артериалното налягане с 20/10 mm Hg съответно за систола и диастола удвоява сърдечно-съдовия риск. Прехипертонията обикновено не се свързва с определени симптоми, още повече че и при пациенти с напреднала артериална хипертония е възможно да липсват оплаквания. Прехипертонията може да бъде открита само чрез редовно проследяване стойностите на артериалното кръвно налягане. Тя се среща по-често при мъжете, като може да повиши риска от инсулт, инфаркт и сърдечна недостатъчност. В известното Фрамингамско проучване е установено, че при 1/3 от хората на възраст между 35 и 64 години с диагностицирана прехипертония, тя прогресира в хипертония в рамките на 4 години.
Имате ли впечатление, как реагират хората на призивите за кампании, в рамките на които се предлага измерване на налягането, отзовават ли се?
Наблюденията ми при измерванията от студентите – медици показват, че най – често се отзовават хора в пенсионна възраст, тези които имат хипертония с по-голяма давност. Младите хора и особено младите мъже, които най – често не усещат някакви симптоми често са склонни да не измерват АН, да неглижират лечението си. Трудно могат да бъдат убедени, че хипертонията се контролира всеки ден и цял живот с диета, добра двигателна активност и медикаменти. Още по – трудно е да се обясни, че независимо от добрия контрол ва АН поради настъпващите възрастови промени в съдовете и ред други фактори, схемите за лечение на хипертонията трябва да се променят след време.
И един последен въпрос – в момента тече кампания за измерване на налягането с иновативната AFIB технология, за ранна детекция на предсърдното мъждене като честа аритмия и доказан рисков фактор за мозъчен инсулт. Навременна ли е тя?
AFIB технологията е получила своето название от английското словосъчетание Artrial Fibrillation, или AFIB, което на български език се превежда като „предсърдно мъждене“.
Ако биенето на сърцето е ритмично, с постоянни интервали, то кръвта се движи регулярно и безпроблемно по съдовете. В резултат на това заболяване, предсърдията се съкращават неритмично и с голяма скорост. Съответно, сърцето не може да извършва правилно своята функция, а именно равномерно да придвижва кръвта по съдовете. При забавяне на кръвотока могат да се образуват тромби – съсиреци на кръвта в кухините на сърцето. С течение на времето целият тромб или негова част могат да се придвижат от мястото на своето образуване. Той ще се движи заедно с кръвотока до тогава, докато не достигне мозъка. В определен момент размера на съдовете намалява, и тромбът не може да се движи по – нататък. Така той запушва артерията, и по нея не може да се движи и самата кръв и да снабдява цели отдели на главния мозък. Именно това ще доведе до инсулт. За съжаление, инсултите, които стават по тази причина, са много опасни, а техните последствия за човека са изключително тежки. Особено опасно може да бъде предсърдното мъждене за тези, които имат някакви хронични заболявания, например захарен диабет, хипертония, а също хора в старческата възраст.
Важно е да се знае, че ако е открита навреме, тази аритмия подлежи на лечение чрез специални средства за възстановяване на сърдечния ритъм и профилактика на инсулта!
За тази цел е създадена AFIB технологията – уникално по рода си средство, което помага на време да бъде открито предсърдното мъждене чрез редовно измерване на кръвното налягане у дома с помощта на апарат за кръвно с тази технология. Проведените в Европа клинични изследвания показват точност на технологията до 99 %. съпоставена с точност на ЕКГ.
Редовното и точно измерване на кръвно налягане с AFIB технология вкъщи категорично и ефективно може да защити здрави хора и такива, които лекуват хипертония, от най – разрушаващото и страшно състояние – мозъчен инсулт, причинен от предсърдно мъждене.
