– Доц. Кирил Карамфилов, промени ли се през последните години културата на българина по отношение на сърдечно-съдовите заболявания?
–Няма прост отговор на този въпрос. Като цяло има видим напредък, българинът вече се отнася с по-голяма сериозност към здравето си. Впечатленията ми на практикуващ кардиолог са, че особено хората от поколението на 45-50-годишните проявяват повече загриженост за сърцето си, обръщат внимание на симптомите, стремят се да търсят съвет и помощ. Вече има и много добри сайтове за пациенти, които са често посещавани. При най-уязвимата и най-засегнатата група обаче, тази на хората над 70-години нивото на разбиране за проблема все още е незадоволително, има подценяване, има пренебрегване.
– По-различни ли са обществените нагласи към проблема за превенцията на сърдечно-съдовите заболявания днес в сравнение с близкото минало?
– Да, по-различни са и за да се случи това много голям принос има Дружеството на кардиолозите в България, нашата кардиологична колегия. Аз в продължение на два мандата съм член на УС на ДКБ и мога да твърдя с убеденост колко сериозна и последователна е била в последните години и продължава да бъде политиката на дружеството по отношение на превенцията. Създадени бяха нови четири сайта, един от тях е професионален. Те представят на достъпен език проблемите свързани със сърдечните заболявания, симптоматиката, поведението, което се препоръчва при възникването на първите оплаквания, опасностите от усложнения. Тук е мястото да спомена и един пример за успешно провеждана държавна политика, която е довела до драстичен спад в смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Това е дългосрочната програма за превенция в Словения, в която са били включени общопрактикуващи лекари, кардиолози, лабораторни лекари. В нейните рамки са реализирани поредица от мерки и дейности, като 14 години по-късно са отчетени много добри резултати – освен рязкото понижаване на смъртността, е било констатирано и чувствително подобрение на много други показатели, свързани със сърдечното здраве.
– Повечето ваши колеги споделят, че се увеличава броят на българите, които следят стойностите на артериалното си налягане и държат на това да имат апарати в дома си. Как оценявате значимостта на новите технологии като AFIB например, която дава възможност за едновременна детекция и на такова опасно ритъмно нарушение каквото е предсърдното мъждене?
– Светът на технологиите се развива и напредва с голяма бързина, в практиката навлизат нови устройства, които са по-съвършени и дават повече възможности. Да, истина е, че все повече хора вече проявяват интерес и активност, купуват си качествени апарати за измерване на налягането в домашни условия и го правят редовно. AFIB технологията се характеризира с много висока степен на достоверност и това е съществено нейно предимство. Тя прави възможна превенцията на инсулта, който може да възникне като следствие от ритъмното нарушение – предсърдното мъждене. Известно е, че във възрастта над 70 години честотата му нараства, което означава, че тези хора са изложени на много висок риск от инсулт, поради възникването на емболи, а те могат да се появят във всяка една от артериите – в коронарните, в бъбречните, в артериите на крака. Ранното откриване на тази аритмия и бързото насочване към лекар специалист подобрява много прогнозата, защото навреме може да се пристъпи към адекватно лечение.
– Какви опасности за сърдечно болните крият преходните сезони, т.е. периодите като този, в който се намираме сега – границата между зимата и ранната пролет?
– Адаптацията на организма е винаги по-трудна в периоди на преход. Държа да уточня – на всякакъв вид преход – от сън към бодърстване, от нощ към ден, от един сезон към друг, от по-хладно време към по-топло. Условията на околната среда влияят много – температура на въздуха, атмосферно налягане, осветеност. Това е особено валидно за по-чувствителните хора, както и за хипертониците и за хората със сърдечно-съдови заболявания въобще. Знае се например, че най-често острите сърдечно-съдови инциденти възникват в периоди на преход от едни условия към други. Ето защо е важно да има повишено внимание, и, разбира се, връзката между пациента и лекаря да бъде непрекъсната. Моят съвет към пациентите е да следят здравето си, но да не импровизират, а да търсят професионално лекарско мнение.
Визитка: Доц. Кирил Карамфилов е на 39 г. Завършва медицина в МУ-София с пълно отличие и удостоен със „Златен Хипократ“. Взема специалност по вътрешни болести, кардиология и инвазивна кардиология. В момента работи в Клиниката по кардиология на „Александровска болница“. Преди това трупа опит в УМБАЛ „Св. Екатерина“ и „Токуда“. Доц. Карамфилов има над 50 публикации, член е на УС на Дружеството на кардиолозите в България. Национален координатор на програмата „Стент за живот“.
