Следете редовно артериалното си налягане – така ще намалите много вероятността да станете жертва на мозъчен инсулт

Доц. д-р Силва Андонова, национален консултант по интервенционална неврология

Уважаема доц. Андонова, като водещ наш специалист в областта на лечението на мозъчни инсулти ви моля да споделите - научи ли се българинът да се грижи повече за здравето си, има ли той достатъчна информираност и мотивация например да следи редовно артериалното си налягане, да се храни здравословно и да спазва оптимален двигателен режим?

Артериалната хипертония е едно от най-честите хронични заболявания сред хората над 16-годишна възраст. Тя е най-важният модифицируем рисков фактор за превенция на инсулта. Интересът към нея се определя от широкото й разпространение и от важната й роля за възникване на мозъчен инсулт. Мозъчни инфаркти са по-чести при болни с артериална хипертония, отколкото при лица с нормално артериално налягане. Тяхната честота нараства с възрастта и при непълноценно контролиране на артериалното налягане честотата на инсулта достига до 75%. Мозъчни инфаркти възникват и при възрастни лица с неадеквaтно ниско артериално налягане или при изразеното му понижаване през нощта.

Необходимо е редовно измерване на артериалното кръвно налягане, още повече, че в момента това е възможно с висококачествени апарати от ново поколение, които разполагат със специална технология за ранно откриване на предсърдно мъждене – AFIB технологията. При високо кръвно налягане се препоръчва промяна в начина на живот и индивидуализиране на фармакологичната терапия. Необходимо е спазване на диета, богата на плодове, зеленчуци, с ниско съдържание на наситени мастни киселини; намален прием на сол, повишен прием на калий и на витамини от група В; умерена физическа активност –  за 30-45  минути дневно; поддържане на оптимално телесно тегло  и обиколка на талията 101.6 см за мъже и 88.9 см за жени; отказ от тютюнопушенето, избягване на пребиваването в задимена среда – т.нар. пасивно тютюнопушене, силно редуцирана консумация на алкохол.

Благодарение на въвеждането на новите медицински технологии в ежедневието и домашната ни среда, всеки един от нас може да провери индивидуалния риск от поява на мозъчен инсулт. Ако променим начина си на живот, сами можем да повлияем и да превентираме появата на инсулт.

Не е тайна, че у нас има не по-малко от 2 милиона хипертоници, също както  е доказано, че немалко случаи тези хора страдат и от опасни нарушения в сърдечния ритъм. Моля ви, разкажете накратко за връзката между предсърдното мъждене и мозъчния инсулт.

Сърдечните заболявания участват много често в рисковия профил на исхемичния инсулт. Някои от тях — предсърдно мъждене, инфекциозен ендокардит, пресен миокарден инфаркт и митралната стеноза се причисляват към добре документираните, независими рискови фактори. Те повишават над два пъти риска от исхемичен инсулт. Вероятният механизъм е свързан с кардиоемболизъм, нарушения в хемодинамиката и атеросклеротични промени на съдовете. При пациенти с кардиоемболичен инсулт в резултат на предсърдно мъждене се препоръчва лечение с антикоагуланти /синтром, прадакса, еликвис, ксарелто/. Лечението с аспирин няма ефект по отношение на вторична превенция от исхемичен инсулт. Ето защо бих искала да препоръчам отново – контролирайте редовно налягането си у дома, бъдете отговорни към здравето си, използвайте медицински технологии, които могат да предотвратят проява на мозъчен инсулт.

В момента тече поредната кампания за измерване на артериалното налягане с иновативната    AFIB технология, която дава възможност за ранна детекция в домашни условия на предсърдното мъждене като значим рисков фактор за възникване на инсулт. Навременна ли е такава инициатива?

Редовното и точно измерване на кръвно налягане с AFIB технология вкъщи категорично и ефективно може да защити здрави хора и такива, които лекуват хипертония, от най - разрушаващото и страшно състояние - мозъчен инсулт, причинен от предсърдно мъждене. AFIB технология регистрира предсърдно мъждене с точността на ЕКГ.

Асимптомните исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение  -  т. нар. "тихи" мозъчни инфаркти,  са най - ранния стадий на мозъчносъдовата болест. Асимптомни мозъчни инфаркти се причиняват от емболизиране запушване на малки мозъчни артерии, а емболите имат сърдечен или  артериален произход. „ Немите ” лезии в бялото мозъчно вещество крият риск от деменция. При провеждане на магнитно резонансна томография на глава  /МРТ/  „ немите ” инфаркти у лица над 60 години са  24 % , между 60 и 65 години са 38%,  а над 85 години са 85 %. Честотата на предсърдното мъждене е два пъти по-голяма при мъжете. Рискът  за инсулт нараства с възрастта и наличието на ритъмно - проводни нарушения (от 1.5% за лицата на възраст от 50 - 59 год. до 23.5% за възрастовата група 80 - 89 години). Невинаги пациентите могат да усетят ритъмните нарушения.

По тази причина е много важно да се проведат допълнителни изследвания с оглед откриване на предсърдно мъждене.

А както вече стана на въпрос, хората могат сами да си помогнат, като редовно и сами следят  нивата на налягането си и наличието на нарушение в ритъма – предсърдно мъждене. Когато бъде открито предсърдно мъждене, то може да бъде напълно овладяно с антикоагуланти. Пациентите с предсърдно мъждене не се повлияват от прилагането на лечение с антиагреганти /аспирин, клопидогрел/.

Какъв е вашият призив към хората у нас и към вашите колеги, които се борят и спасяват живота на хиляди пациенти, засегнати от мозъчен инсулт?

Лечението на острия инсулт претърпява значително развитие през годините. До 2015 година за специфично лечение на острия исхемичен инсулт до 4.5 часа от началото на симптомите с оглед постигане на реканализация на запушения съд, се използваше венозно приложение на медикамент, разтварящ тромба. В началото на 2016 година от международна група специалисти е приет консенсус, който определя строги показания и начин на провеждане и на друг вид специфично лечение т. нар. ендоваскуларно лечение, включващо интраартериална тромболиза, тромбаспирация. При този вид лечение през артериален съд се достига до мястото на запушване и чрез впръскване на медикамент на място или чрез използване на определен вид стент, с който се прихваща тромба, последния се отстранява.  От месец юни 2016 г. с решение на министъра на здравеопазването, интервенционалното лечение е възможно и в България. Специфичното лечение, провеждано при строги показания скъсява болничния престой, намалява вътреболничната смъртност и повишава шансовете на всеки болен с остър исхемичен инсулт да се чувства пълноценен в семейството и в обществото. Особено важна е организацията на медицинската помощ и най-вече последователното осъществяване на различните етапи на помощта – своевременен транспорт до център за лечение на остри инсулти, ранна диагностика и лечение в острата фаза, вторична превенция и ранна рехабилитация. Необходимо е сформиране на мултидисциплинарни екипи към отделните центрове за лечение на инсулти. За да се постигне високо качество е необходимо да се обособят центрове за обучение на персонала на ЦСМП, на екипите в отделението за лечение на инсулти, на екипите във Високотехнологичните центрове по инсулти, на специалистите провеждащи ендоваскуларно лечение и да се определят стандарти за обучение. Като национален консултант по интервенционална неврология работя много в тази посока.

Доц. д-р Силва Андонова, д.м.н., е началник на Втора неврологична клиника към УМБАЛ „Св. Марина” от 2009 г. и доцент в Медицински университет – Варна. Главен изследовател е на Център по проучването QUICK на Европейската организация по инсулт ESO, национален координатор на Европейски проект ESO-EAST, национален координатор е и на международния регистър за лечение на пациенти с мозъчен инсулт SITS. През 2015 г. е изследовател в екипа по проучване на Оксфордския университет – ACST-2, за ендоваскуларно лечение при пациенти с екстракраниална каротидна патология. От август 2016 г. е избрана за национален консултант по интервенционална неврология със заповед на министъра на здравеопазването. Владее английски, немски, италиански и руски език.

Copyright © 2021 - Microlife България. Всички права са запазени.